Да си намериш работа е като да си намериш гадже


За Екология на взаимоотношенията на пазара на труда

KS article_Your Business Magazine_June2013Това е подзаглавието на моя статия, която списанието  „Твоят бизнес“, публикува в печатния си  брой 78, сезон Лято, 2013. В сайта на , списанието  www.tbmagazine.net,   статията е беше публикувана на 2 части : първа част и втора част, със заглавие „Придружител по пътя към нови хоризонти“ (виж картинката)

Публикувам, специално за теб, пълния текст тук. Благодаря ти, че ме четеш!

„ЗА ЕКОЛОГИЯTA НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА НА ПАЗАРА НА ТРУДА“

 Ако сравним пазара на труда с екосистема, то определено може да кажем, че той  не е „екологичен“. Взаимоотношенията между основните фактори на този пазар – работодатели, посредници, държавни институции, синдикати, професионални камари, работещи и безработни са или силно замърсени и затлачени от негативизъм и бюрокрация или направо липсват.  

Агенцията по заетостта и други държавни органи ни  информират за процентите безработица и администрират обезщетения и квалификации. Работодателските организации пък има-няма и току публикуват статистики, които показват как „няма достатъчно квалифицирани хора“ на пазара. Агенциите за подбор не се грижат за търсещите работа, а основно за работодателите, понеже те са клиента, който плаща.  И търсещите работа от своя страна, след многократни безплодни усилия и откази се обезкуражават и отчайват все повече и повече. Цялата тази неекологична ситуация, прави, че те, дори и да се захванат за „някаква“ работа от отчаяние, определено да функционират под потенциала, който имат. И се завърта порочния кръг на недоверието, ниската продуктивност и силната неудовлетвореност.

Възможно е с политическа воля тази ситуация да се промени – някой ден. Знам обаче, че това няма да е достатъчно. Лично аз вярвам, че екологията започва отвътре – навън. И това, което мога да направя аз, е да работя за това. Сега. Стъпка по стъпка, конкретни малки победи, придружавайки конкретни хора, които да се реализират професионално на този пазар по конкретен начин и имат позитивно и конструктивно отношение към останалите играчи.

От целия ми многогодишен опит до сега, знам какво, как и на кого има потенциал да помагам. Заявявам го съвсем уверено и отговорно, подплатено с 16 години работа в придружаването на хора към нови професионални хоризонти. Открих призванието си да работя точно това във Франция.

Тогава аз лично бях в критична професионална ситуация. Търсех си работа отчаяно и след стотици безуспешни кандидатури си дадох сметка, че моята руска диплома на компютърен инженер и няколко годишен опит не говореха нищо на работодателите или агенциите за подбор на френския пазар.

И слава богу! Това провокира прелома в моята кариера. През местното бюро по труда бях приета на обучение в организация, която се нарича Предприятие за педагогически тренинг (Entreprise d’Entrainement Pédagogique). Това беше обучителен център към занаятчийската камара в департамента Лоар-е-Шер. Занаятчийските камари във Франция обединяват най-малките предприятия, които сами произвеждат продуктите или услугите си и са с до 10 души служители.

Този тип обучителни центрове се занимават основно с придружаване на безработни, с цел намиране на работа. Към края на обучителния ми период ми предложиха да остана като обучител и координатор на европейски проект, подпомагащ нови, гъвкави форми на труд.

Още първите две години там, 80% от хората, които придружавах (в групи и индивидуално) си намираха работа в рамките на 3 месеца. Получихме дори похвала и лично от Никол Фонтен, тогава Председател на Европейския Парламент. След година вече идваха все повече и повече кандидати, привлечени от впечатляващата успеваемост. Една кандидатка ми разкри, че е чула, че като „пипна някого“ и той с лекота си намирал работа.

Държа да уточня, че лекотата изглежда такава, чак след като пътечката е измината и целта е вече е ясна и наблизо. Чудесата се случват, само и единствено защото ги искаме, сътворяваме и работим смело за това.

Сигурно се питате какво е в същност процесът на придружаване? Използвам осъзнато тази дума, защото тя някак много хубаво се възприема на български, а и не всеки разбира чуждицата „коучинг“. Като се сертифицирах в Швейцария за Коуч, две дефиниции на понятието „коучинг“ ми легнаха на сърце най-много. Едната е „придружаване в промяна“, а другата е още по-кратка „доверие“.

 

Това, което добре изяснява защо това е най-ефективният подход за развитие на хора, открит до сега, се съдържа в отговора на един прост въпрос:

 

Защо голяма част от хората функционират много под потенциала си ?

 

Отговорът е, че ние много често :

  • Не забелязваме достатъчно мотивиращите ни възможности
  • Информацията, с която разполагаме, и опита ни не са достатъчни за да извлечем най-ценната част от талантите ни, които са често скрити или малко развити
  • Не разполагаме със достатъчно солидна система за подкрепа

 

А какво в конкретика какво представлява процеса на придружаване? Това са периодични групови или индивидуални сесии, с продължителност съответно от 3 или 1 часа. Промеждутъка е от минимум  1 седмица, в която всеки клиент, работи по конкретни, предизвикателни и смислени за него и договорени с него задачи. Тяхната реализация позволява на клиента да си събере информация, да преосмисли, да посмее да пробва някакви опитности и така да си изясни целта си за намиране на работа и да напредне към нея.

Възможности има, но трябва да сменим „очилата“ с които гледаме на този пазар и да сме отворени за новото. Мисленето с негативни клишета  и единствено в посока „сигурност“ само пречат на всички: и на търсачите и на потенциалните им работодатели.

Защото работодателите, като имат нужда от хора, всъщност имат нужда от щастливи хора. Когато търсят хора, те искат да влеят енергия във фирмата. Обикновено, тази енергия, работодателите я описват в обявите си като знания, опит или мотивация. А от друга страна, като си търси работа, на човек не му е толкова лесно да изглежда щастлив. И това е реална трудност : как да успее да излъчва естествена, а не преиграна или отчаяна мотивация. И то въпреки безпаричието, горчивината от уволнението или отношението към него на настоящето работно място и негативните мисли и послания, които го обливат ежедневно.

Разбира се, за да печели клиента време, си позволявам понякога да излизам от чистия коучинг подход и просто давам съвет или пък да споделям конкретна информация, която имам от опита си като специалист човешки ресурси. Затова и думата придружаване е по-точна в случая.

И груповите и индивидуалните форми на придружаване имат общи характеристики. Работата, на всички участници в процеса, се базира на принципите на доверие, взаимно уважение и принос и, разбира се, конфиденциалност. Взаимоотношенията се изграждат и поддържат по време на съвместната ни работа и дълго след това.

Общността от съмишленици, с грижа за екологични взаимоотношения на пазара на труда, е всеотдайна и постоянно развиваща се. И в това ни е надеждата.

Advertisements

Вашият коментар so far
Вашият коментар



Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s



%d bloggers like this: