Да си намериш работа е като да си намериш гадже

Уважаеми читателю на този блог, пиша много директно тук, на „ти“, но рядко публикувам мои лични снимки. Освен в рубриката „за блогъра“.

Ето ме тук в публикация на Bloomberg TV Bulgaria  от 24.02.2018г. Тя представя, в резюмиран текст и видео, разговора ни с водещия на предаването „Светът е бизнес“, Ивайло Лаков и Председателката на Българската Асоциация за Управление на Хора и Вице-президент на ВУЗФ, Детелина Смилкова. Поствам го тук, защото си говорим, че …да си намериш работа е като да си намериш гадже.  🙂

Дискусия от предаването „Светът е бизнес“

Времето на разговора беше кратко, но съм сигурна, че ще припознаеш основни теми, описани тук в блога надлъж и нашир. Приятно и полезно четене и гледане!

Познаваш ли някой, който си търси работа и не гледа обяви? Аз – не. Все повече в интернет и все по-малко в хартиените медии, обявите за работа си остават популярни и предпочитани от повечето търсачи. Съчетани умело с мрежа от контакти, директни и през социалните мрежи, обявите са си ценна витрина за възможностите на пазара на труда. Трудността идва, когато се гмурнем в морето от обяви. Обикалянето от сайт на сайт е трудоемко, фрустриращо и с ниска ефективност занимание. Наскоро попаднах на едно супер улеснение : агрегатора (т.е. събирача) на обяви за работа Jooble . Радвам се, че открих този инструмент за търсачи  и бързам да го споделя!

Всъщност, това е платформа, която събира на едно място обяви от всевъзможни места в нета. Като си въведеш критериите за професия и/или местоположение (страна, град), платформата ще ти издири всякакви обяви : от известни и не толкова кариерни и информационни сайтове, но и от фирмени сайтове, на които може иначе да не се сетиш да погледнеш. Има български интерфейс и е лесен за ползване. Мноооого обичам улесненията ! 🙂 

В декемврийският брой (2015 г) на Списание „Твоят Бизнес“ с тема „Къде са кадрите?“, излезе моята статия „Намерени в превода“. В нея маркирам някои от основните грижи на хората, които търсят работа. С надежда да допринеса и търсачи и работодатели да почват по-често да се забелязват. Да се срещат, да се харесат, че и „да си пристанат“.

Ето акцентите в нея :

„На ден пускам по много обяви и … нищо.“

„Е, то у нас всичко става с връзки…“

„Нямам профил в социалните мрежи, защото не е редно работодателите да ми го гледат“

„Неудобно ми е (…да притеснявам хората, да ги питам за работа)“

„Работодателите не търсят млади/стари/жени/мъже/чужденци“

„Работодателите/Специалистите Човешки Ресурси все гледат да ме прецакат“

„Търся си нещо сигурно.“

„Трябва да ме вземат, аз съм социално слаб/самотна майка/сирак/инвалид.“

„Току-що напуснах/ завърших. Първо ще си почина няколко месеца и после ще видя какво ще правя.“

„Нямам какво да сложа в CV-то си защото нямам трудов опит.“

„Криза е и няма никакви възможности на пазара на труда“

Всички участници на пазара на труда са равнопоставени. Нека и търсачи и бизнес да бъдат все по- иновативни и активни и успешно и устойчиво да се срещат и да си партнират!

Статията в 3 части, можеш да прочетеш тук : 1-ва част , 2-ра част и 3-та част.

Многократно съм я наблюдавала в професионалната си практика, а сега ето и проучване на MyJobCompany.

В същото време,  платформата Viadeo констатира, че само 8% от фирмите използват социалните мрежи за търсене на хора. ОК, това са данни за Франция, но мисля че картинката е сходна (или дори още по-парадоксална) и в България.

Като ми се случи да разговарям с работодатели, които имат сходни с моите ценности за екология на взаимоотношенията, ми се дощява да им помогна някак в търсенето на хора.

Реших, че за целта е най-добре да имам специална страничка в блога си, на която да публикувам обявите им и някакъв коментар или препоръка към потенциалните кандидати.

Така, че надниквай в страничката Обяви от време на време. Ето днес пуснах информация за 2 позиции в ресторантьоството.