Да си намериш работа е като да си намериш гадже


Образование, Ум, Щастие?

Неотдавна гледах по БНТдиплома интервю на Мира Добрева с Ивайло Пенчев, собственик на Уолтопия. Стана въпрос за това, че той, като богат човек, подкрепя образованието като кауза. “Единственият начин един народ, едно общество да е богато и щастливо е хората в това общество да са образовани. Колкото по-необразовани са хората, толкова по-глупави решения взимат и толкова по-неприятно е да живееш сред глупаци”. И се ядосах! Ядосах се, защото това е спонсорска кауза, която звучи добре, но според мен е стерилна, ако се разглежда по механичния начин, по който я разглеждаме в България. Това, което правим е да роим университет след университет  и курс след курс под покритието на добро, което правим на нацията. Kакто виждаме, това не оправя нещата. Нито толкова ставаме по-умни, нито по-ефективни, нито по-богати, нито по-щастливи. Защо ли? Ами защото, за съжаление, често ползваме образованието не като смислено надграждане в пътеката на развитие на един човек, а като точка от списък с покупки, чието изпълнение би трябвало да ни направи щастливи. Да, ама не!

Разбирам, че базовото средно образование е важно да е задължително. За да сме грамотни (в механичен план дори) като нация и като изходна база за всеки един млад човек. Това не го оспорвам, даже напротив. Оспорвам наливането на ресурси в квалификации и образования за пълнолетни хора, които не се опират на никакво предварително осмисляне. Осмисляне най-вече за самите хора. Какво като някой завърши квалификационен курс, бакалавърство или дори магистратура, при положение, че му е безразлично и го е сторил, защото „така се прави“, „за всеки случай“ или защото е „достъпно“? Първо се съмнявам в качественото усвояване на дадена тема, ако ти липсва мотивация, т.е. не си си изяснил какъв за теб лично е смисъла. Второ, силно се съмнявам и в шансовете ти да успееш особено с помощта на такава квалификация. Всеки би се сетил за примери с некадърни и „нещастни“ строителни работници, продавачки, счетоводители и всякакви с „квалифицирани“ специалисти.

Едва ли Ивайло Пенчев би взел на работа някой, който има диплома (т.е. образован), но не „гори“ в конкретния занаят? А „горенето“ става не толкова с образование, а с намерен смисъл. С това, да си усетил къде ти е дарбата и после да си си изяснил целта. И чак после идва образованието като стъпка, но не и по механичния начин, по който все още се предлага. Когато знаеш какво те пали, то ти си намираш начини как да учиш още и още. Това може и да е официална квалификация, но може и да е работа при добър ментор-експерт, а може да е самообразоване и изследване на нови области…

Т.е. ако спонсорски проекти и европейски програми спрат да сипват в бездънната каца на механични и кухи форми като курсове и ВУЗ-ове и се ориентират по-скоро към това да помагат на хората да си изясняват в какво са добри и как да го развиват, това би добавило най-много стойност (и щастие) и на държавата, и на бизнеса, на хората.

Advertisements

има 1 коментар so far
Вашият коментар

И мен ме впечатли интервюто, за което пишете. И аз подкрепям работата в насока да се разбере крайната цел и да се мотивират хората да използват на практика това, което ще научат в университата и то да им носи щастие 🙂

Like

Коментар от Baufen ПВЦ профили




Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s



%d bloggers like this: