Да си намериш работа е като да си намериш гадже


Изчака ли ти се чакалото?
08.02.2013, 12:50
Filed under: Вътрешен свят | Етикети: , , ,

Писнало ти е да чакаш нещо да се появи? А толкова искаш да попаднеш на идеалната работа, която да е точно за теб. Все повече и повече консултанти и всякакви еуфорични пишещи повтарят през всякакви социални платформи и медии, че човек може да намери мечтана работа. Тази, която да ти позволява максимално да задействаш и да разгръщаш дарбите си. Такава, която само като си помислиш за нея да ти става приятно и в която, ако е нужно да се вложи много енергия – я влагаш с лекота. Защото, така както се изморяваш работейки, така мечатанта работа те зарежда … с живот. Да, да..точно за нея говоря. Точно нея ти е писнало да чакаш. Търсиш, пишеш кандидатури, четеш сайтове на компании, ходиш по срещи и ….няма. Е, ами какво да се прави, криза е! Ох, колко удобна фраза. Сгушваме се в извинителното и меко звучене. Обгръща ни и ни шушне успокояващо….ами няма какво да се прави. Остави се. Вече толкова неща си пробвал. Каквото-такова. Така ти било писано….

АЙДЕ СТИГА, ДЕ! Можех още да ги нареждам такива полюшващи ни в лоното на нищоправенето думи, но нека да сме честни – ТЕ НЕ ПОМАГАТ! Ами какво помага? Криза е. Нямам пари и няма работа и…. Нямането ни е вцепенило като в някакъв айсберг от Севрния полюс. А това дето го имаме, що не го виждаме? Вторачили сме се в нямането и в липсите и си седим вцепенени. А имането?Ето някои неща, които със сигурност имаме:

Имаме вода и въздух, за да функционира тялото. Имаме знанието да комуникираме през глобалната мрежа. Имаме сърце, което бие. Имаме …хайде моля, продължи си списъка иначе, той би бил моя, а не твоя. Напиши си КАКВО ИМАШ? И знаеш ли кога се сещаме за тия изброени неща, че ги имаме? Ами като се случи да ни ги спрат по някаква причина – чак тогава. А до тогава, си седим в мрънкане за нямането. Отпуснали ръце и оцъклени в отчаяние.

Не ме разбирай погрешно. НЕ осъждам отчаянието. Осъждам вцепенението, което си налагаме понякога, за да спрем да действаме. Намирането или създаването на твоята мечтана работа не може да се случи без теб!!! И ако досега не се е случила, въпреки действията ти, значи че си имал да учиш някакви неща и че трябват още действия.

Това е.

И сега ето пак се надигат разни възражения …„Ама вече не знам какво да правя. Всичко пробвах и не става!“  ВСИЧКО???? Айде, бе! А може ли това да е само „всичко, за което съм се сетил до момента“ или „всичко което приятели са ме посъветвали“ или „на всички обяви, които са били подходящи съм отговорил“ или…е, схвана смисъла, предполагам.

Винаги има още безкрайно море от идеи да действаш в посока на намиране или създаване на твоята мечтана работа. Бих те поканила да направиш само една мъчника стъпчица. Когато вътрешния ти глас дава идея, кажи му „Благодаря!“ и нещо направи за тази идея. Сетил си се за стар приятел случайно – драсни му мейл или му звънни да разбереш как е. На момента. Струва ти се, че тротоара пред блока е мръсен – почисти го. Или поне събери най-дразнещите няколкото хартийки. Виждаш интересна информация за курс – обади се да научиш повече, пиши на лектора – нищо, че сега не можеш да си позволиш таксата. Срещаш непозната дума в книгата – потърси определението и на момента. И най-вече, по някакъв начин, всеки ден прави неща в посока твоята работа. Доброволно или ниско платено или дори да платиш на някого, но действай. Една реализация постила на друга и стъпка по стъпка без да се усетиш ти всъщност вече си вървиш в товята посока. Дори и да не знаеш още как се казва тя и въобще да не я припознаваш. Само не се оставяй айсберга ти да стане много голям. И, колкото и парадоксално да звучи, но ситуацията с глобалното затопляне може да ни служи и като позитивен пример, че дори и огромни айсберги могат да се топят доста интензивно благодарение на натрупване на множество и множество малки жестчета. Купуване на найлонова торбичка, ползване на колата вместо автобус, оставяне на ютията включена, докато си бъбриш с приятелка по телефона…

Какво ти хрумва точно в момента да направиш? Ами направи го!

Реклама

2 коментара so far
Вашият коментар

„Опитвам се да се чувствам добре в България, да направя средата около мен добра. Дълго време си мислех за това как хората казват, че са добри, защото не правят никому нищо лошо.

В това обяснение обаче съществува фразата „не правя“, а добрият човек прави. Той може и да бърка понякога, но трябва да прави. Когато не правиш, не си нито добър, нито лош. Ти си неправещ човек.“

Това споделя Владимир Пенев, Министър на културата в служебното правителство в интервю за „Дневник“ в края на юни 2011г.

Харесвам

Коментар от Капка

„Какво ти хрумва точно в момента да направиш? Ами направи го!“
Хрумва ми да ти звънна, за да ти благодаря за страхотната статия, но тъй като е късно и мога да събудя някой друг освен теб, ти пиша тук: БЛАГОДАРЯ!

Харесвам

Коментар от Rayna




Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.



%d блогъра харесват това: