Днес посетих предколедния Панаир на книгата в НДК. Преоткрих, удоволствието да се гмурна в света на книгите и това ме провокира отново да почна да пиша тук, след дългото прекъсване. А провокацията е цитат от последната страница на … детската книжка „Как едно петле се разболяло и без него слънцето изгряло“ от поетесата Мая Дългъчева. Ето го и него :
Под слънцето за всеки място има,
ако работиш работа любима –
тогава всичко, казано накратко,
от теб излиза хубаво и сладко:
– Кукуригууу!
И само някой глупчо тук ще каже,
че ти си важен, ама той – по-важен,
защото всеки има своя роля,
най-главното за него – чуйте моля :
– Кукуригууу!
Котана е ловец,
пазач е Шаро,
носач пък –
издържливото магаре,
а всички ще признаят,
че в селцето
най-точният будилник
е петлето!
– Кукуригууу!“
Споделям го тук с удоволствие, прозряла за себе си, че намираме вдъхновението и смисъла си по най-неочакван начин и на най-неочаквани места!
Вашият коментар so far
Вашият коментар
