Да си намериш работа е като да си намериш гадже


Двата основни въпроса

Завърших да чета книгата „Избери! Застой или развитие“, която ти споменах в по-предния пост. Преписвам за теб тук един дълъг, но много смислен откъс : Орения Яфе-Янаи

В различни периоди от живота всеки от нас изпитва в различна степен незадоволеност от позицията, която заема в този живот, въпреки че няма представа какво да прави. Един от първите въпроси, които трябва да си зададете в такъв момент е:

Ако нямате никакви ограничения и няма за какво да се тревожите, какво бихте избрали да правите?

Ако няма препятствие пред вас – реално или въображаемо, какво бихте си мечтали да постигнете?

Честния отговор на тези въпроси ще ви даде възможност да погледнете онова, което наистина бихте искали да правите в този живот. Щом се освободите от преструването, страха и липсата на вяра, ще можете да видите истинските си цели. Нещо повече, ще можете да обмислите обстоятелствата, които си мислите, че ви ограничават. Подобни прозрения са суровият материал за подготвителната работа. Някои елементи от вашия живот, които вярвате, че са налице, може и да не са. Може да откриете страхове и очаквания, които се оказва, че задържат развитието ви. Нови идеи е възможно да изплуват – директно или косвено, например, когато кажете : „Харесвам философията, но работя в сферата на технологиите, а и това е добра професия.”

Не всеки, който работи в сферата на технологиите, е богат и не всеки философ е беден. Определящият фактор е степента, в която работата и този, който я върши, си подхождат. Колкото повече внимание отделяте на основните си потребности, толкова по-успешни ще се чувствате. Това е ключът към продуктивността и творчеството в един подвижен и конкурентен пазар, където са важни бързата и точна реакция на променящите се изисквания.

Обикновено дълбоко в себе си човек знае какво иска да работи и този, който създава приспособяваща се към промените среда с мрежа от подкрепящи връзки, поддържа способността за развитие и стига до по-добре фокусиран професионален избор.

Застоят е еволюционна част от нашия растеж и развитие като човешки създания. Професионалният застой не е на всяка цена символ на провал. Може да се окаже добра възможност за временно спиране и вслушване във вътрешния ни глас и потребности и да е вид помощ да разпознаем важни модели на поведение. Когато разпознаем определени повтарящи се модели, може би ще разберем и какво ни е довело до изчерпването и кое е това, което ще ни отведе до нов растеж. Застоят е край, но е и начало: често пъти болезнено, объркващо и фрустриращо. Но ако се изправим срещу него, е по-добре да го приветстваме и да се справим с него. То само ще ни обогати.

Като го прочетох това и си казах, че звучи почти като финален пост за блога…  Но ще продължа де! Защото хрумки се появават всякакви и то на най-неочаквани места, нали?

Advertisements

Вашият коментар so far
Вашият коментар



Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s



%d bloggers like this: