Днес, една приятелка ми изпрати притча. Уж я знаех и от преди, а ми „прозвъня“ по-различно днес. Реших, че е удачно да я споделя с теб в този блог.
Чаши кафе
Група съвипускници от престижен университет, успешни, създали отлична кариера, отишли на гости при своя стар професор. По време на визитата разговора се завъртял около работата: съвипускниците се жалвали от многочислените трудности и жизнените проблеми.
Предлагайки на своите гости кафе, професорът отишъл в кухнята и се върнал с кана кафе и поднос, нареден с най-различни чаши: порцеланови, керамични, стъклени, кристални, пластмасови и най-обикновени картонени от автомат за кафе. Едните били прости, а други скъпи.
Когато всички си взели чашки, професорът казал:
– Обърнете внимание, че всички скъпи чаши бяха взети, докато простите и евтините останаха. И макар това да е нормално за вас – искате само най-доброто за себе си, то това е и източникът на вашите проблеми и стрес. Разберете, че чашката сама по себе си не прави кафето по-хубаво. Най- често тя е само по-скъпа, но понякога дори скрива това, което пием. В действителност всичко, което вие искахте беше просто кафе, а не чаша. Но вие съзнателно избрахте най-хубавите чаши, и след това се поогледахте на кого каква чаша се е паднала.
А сега помислете: животът – това е кафе, а работата, парите, положението в обществото – това са чаши. Те са само инструмент за поддържане и съдържание на живота. Това, каква чаша имаме, не определя и не променя качеството на нашия живот. Понякога, концентрирайки се само върху чашата, ние забравяме да се насладим на вкуса на кафето.
Най-щастливите хора не са тези, които имат най хубавите неща, а тези, които извличат най-хубавото от това, което имат.
Това е текст от сайта „Капки тишина“, който съдържа и други притчи. Мотото на сайта е : „Бог е твърде голям за да се вмести в една религия“.
има 1 коментар so far
Вашият коментар
Много много красиво ме накара да си припомня колко всъщност съм щастлива 😉
LikeLike
Коментар от reyoulookinatme 28.12.2009 @ 03:03