Да си намериш работа е като да си намериш гадже


Изгубени в … подхода?

Днес попаднах на една брошура от моите архиви. Тя се казва „Как се търси работа?“ и е издадена от Агенцията по зетостта. Това е първата от 4 такива книжки от серията „Всичко за работата“.  Открих също, че текста и е публикуван и на сайта на агенцията(а така също и други ресурси), но ето го тук специално за теб :

Може би ще ви е интересно да разберете, че начинът, по който повечето хора търсят работа, е точно обратен на начина, по който работодателите търсят служители. Вижте как се разминават подходите на работодателите и на търсещите работа: 

Работодателите започват да търсят служител от: Търсещите работа започват да я търсят от:
 

  1. Наличния персонал във фирмата – подходящ служител, който да изпълнява и новата длъжност.
  2. Препоръка от познат, който вече се е убедил в качествата на даден човек.
  3. Кандидати, които се представят директно пред работодателя в неговия офис.
  4. Трудови посредници – бюра по труда или агенции за подбор на персонала.
  5. Преглеждане на пристигнали автобиографии
  6. Пускане на обява във вестник.
 

  1. Малки обяви във вестниците.
  2. Автобиографии, изпращани до различни работодатели без личен контакт.
  3. Търсене на препоръка от познат.
  4. Трудови посредници – бюра по труда или агенции за подбор на персонала.
  5. Лично посещение в офиса на съответния работодател

 Честно казано, имам съмнения относно директното представяне в офиса. Това може би работи при малки фирми и магазинчета. За да се случи това в големите компании, трябва да си много креативен, за да те пуснат на входа,  за да намериш точните хора и на всичкото отгоре да успееш да ги заговориш въпреки забързаността и стреса им. И веднага се сещам за различни  възможни поводи : доставяш пица, канцеларски материали, клиент си и т.н.  Ако пък владееш и висшия пилотаж на елегантното умение да не звучиш нахално и натрапчиво – почваш да имаш шанс да те чуят… Като изключим това, съпоставката на останалите елементи от двете колони мен лично много ме замисля. А ти кои подходи използваш?

Advertisements

2 Коментари so far
Вашият коментар

Здравей,
Това, което сподели е просто в 10-ката! 🙂 Уверявам те, по-голямата част от хората не предприемат стъпката да провокират директна среща с работодател, именно поради изброените от теб причини : страх от отхвърляне и/или страх да не изглеждат смешни. Ами да, същото като да си харесваш някого и отдалече да въздишаш по него и да не посмееш да го доближиш. Само, че ако не го доближиш, никога няма да знаеш дали страха ти е бил основателен и какво си пропуснал.
Не знам дали си чела постинга, в който пиша, че „Нещата от живота са страшни само на пръв поглед“, но верно си е така. Един от триковете е да си изясниш кое е най-страшното, което може да се случи. Т.нар. „сценарий-катастрофа“. Изясни си, каква е стратегията ти за справяне дори и с най-ужасния вариант и давай напред! Никога не се случва най-страшното наистина. Обикновено то е само в главата ни.

А сега по-конкретно. Познавайки големите и/или много известни компании – не почвай от тях, те са по-трудно достъпни. Имат охрана, пропуски и прочее. Предлагам ти да намериш някоя по-малка организация. Ако пък знаеш името на Директора, когото искаш да срещнеш е още по-добре. Сега се сещам, че ако секретарката те спре, то може да си приготвиш едно писмо(запечатано), което да оставиш в случай на недостъпност. Но го напиши истинско, не си копи-пействай готови мотивационни текстове. Разкажи, защо си дошла да го видиш, но понеже е бил зает, му предлагаш да се срещнете в друг момент и т.н.
Другото, което помага е да си потърсиш някого, който познава някого от фирмата, който да ти уреди среща. Не да ти „ходатайства“ а само да ти помогне да прескочиш секретаката. Или да ти намери директния телефон на шефа 🙂 За това служи „мрежата от контакти“!
Айде спирам с идеите…то беше само за първоначален тласък. Сигурна съм, че ти ще си спрегнеш и още алтернативи, които да ти пасват на теб лично, на професията и бранша, който целиш.
Успех! 🙂

Like

Коментар от Капка

Иска ми се да отида в някои фирми и с директна среща с работодателя да заявя желание за работа в неговата фирма (ако ме удовлетворят условията естествено)..но все се чудя – как ще се приеме това от отсрещната страна. Дали секретарката ще предаде за исканата среща..или просто ще каже „ще предам“, а всъщото време от злоба да не си вдигне пръста.
От друга страна адски ме гложди притеснението и самото добиране до човека, дали няма да съм смешна… Куража да се направи първата крачка.
Също така мисля, че такова активно действие предприемат смелите..и може би успяват…. Ако не си смел – няма как да успееш.
Аз лично чета обявите в нета..но не мисля че това ми помага особено–дори въобще. Много искам нова работа–но само със следене на обявите не става….
Чакам коментари и от други хора по темата.

Like

Коментар от 26 год/жена




Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s



%d bloggers like this: