Да си намериш работа е като да си намериш гадже


Интервю (1)

Е, все се мотаех и не исках да пиша за интервюирането. Но явно няма как да пиша за намирането на работа и да не спомена за този винаги присъстващ елемент. А не исках, защото смятам, че има много писано по темата. Правете това – не правете онова… Питах се, какво ли мога да кажа различно?  Но след постинга с Нелсън Мандела, вече не ми подхожда да се колебая.

Интервюто си е и си остава един разговор. Както и да го структурират и да го планират хората, участващи в него, то винаги си остава общуване с цел да се разбере, дали даден човек (кандидат) може да работи с(за) даден работодател и обратното. Всички други клишета, които битуват в представите ни могат да ни вредят. Например, когато сравняват  интервюто с :

1. Разпит – човеците с тази представа не печелят нищо от нея. Този, който се мисли за „разпитващ“ просто стяга човека срещу себе си и по този начин получава много малко (достоверна) информация. Е, ако това цели – добре. Обикновенно, обаче това не е така. А какво ще кажеш за кандидата, който отива с нагласата, че ще го разпитват? Той  затваря предварително вратата към другия човек и така рискува да не съумее нито да даде, нито да получи информацията, която може да му е от полза.

2. Формалност – жалко за времето на хората, които отиват на интервю с такава нагласа.  И двете страни могат да имат своите основания да се срещат само формално. Кандидата знае, че вече има съгласие за назначението му на по-горно ниво или пък интервюиращия знае, че поста вече е зает и просто „отбива номера“.  Ако обаче, въпреки формалността хората седнат и решат да общуват задълбочено с другия то с прекараното в разговор време, може да добавят много добра стойност и ползи за в бъдеще. 

3. Психилогическа диагностика – Прочети пак двете думи преди това. Е, как ти звучат? Сигурна съм, че не добре.  Уважавам психолозите, които участват в процеса на подбор на кандидати. За съжаление някои от тях се приплъзват да „сканират“ кандидатите в търсене на аномалии. И нали знаеш? Който търси-намира. А какво да ти кажа пък за кандидатите, които отиват с очакването, че сега ще ги сканират и ще открият разни неща за тях?  Това може така да стегне човека, че да загуби ума и дума.  Ето затова не исках и аз да добавям съвети : защото така някои хора заучават нехарактерни за тях поведения, че изглеждат като Пинокио отстрани : дървени и/или с дълъг нос  😉 

4. Приятелска раздумка – това не е много страшна нагласа, но в случаи на прекаляване може да изиграе лоша шега. Срещала съм хора, които за да „разтопят ледовете“ почти веднага започват да говорят на „ти“ и да разкават вицове. Или такива, които отварят приказка за много лични теми и споделят и задават въпроси.  Да не говорим пък за откритото флиртуване… Считам, че е важно между двама разговарящи люде да се създаде атмосфера на равнопоставеност и удоволствие от общуването. Само че това се постига стъпка по стъпка и прекалено бързото разтопяване на ледовете може да „удави“, да „разлее“  или да „разплиска“ разговора.

Като завършек ще ти припомня, че всички сме на един хал и не си струва да си усложняваш живота по време на интервю с неконструктивни нагласи. Но ти си решаваш, разбира се…

Advertisements

Вашият коментар so far
Вашият коментар



Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s



%d bloggers like this: