Да си намериш работа е като да си намериш гадже


Как се преодолява горчивината от уволнението?

Едно от нещата, които доста може  да ти попречат в намирането на работа е горчивината, която имаш в себе си при напускане на предишната ти работа.  Много често раздялата с работодател е болезнена, но особенно болезнено се усеща сега – в това смутно време на съкращения и всякакви форми на свивания на персонала „заради кризата“. Освен няколко изключения, работодателите гледат да само как да изпипат формалната(административна и финансова)страна на въпроса и после бързо, бързо да се разделят с хората. Изключенията май са основно в по-малките „семейни“ по размер фирми. Там най-често, ако поради финасови причини освобождават служител, гледат да го изговорят с човека, да му влязат в положението, да запазят взаимоотношенията. Но, това е една микро частица от случаите на освобождаване на хора. Правилото е, че от днес за утре ти съобщават новината. Вече са ти оформили всички бумаги. Подписваш ги. Администратора, при който подписваш те гледа гузно, хората които знаят – и те. А може и да се свият по ъглите за да избегнат неудобството да трябва да ти говорят. Мога много живо да ти опиша сценки с гадни чувства и супер натегната атмосфера, но се спирам дотук.

Идеята на този постинг е да видим как да се измъкнеш от всичко това. Защото, човече, не е просто номера да си повтаряш лозунгите „забравям за всичко това“,  „оставям го зад гърба си и гледам напред“! Истината е, че горчивината, обидата, срама, яда и всичко това смесено в коктейла с безнадежността не се изстъргва лесно от душата. Всъщност …горчивината( и т.н.) не може да се изстърже. За да се преодолее и да се продължи напред, тя се преживява и полека полека, преобразена, се подрежда в теб.  И това е дълъг процес, но е важно да се подхване осъзнато, защото горчивината … се вижда и от другите и ти пречи. Пречи ти като се обаждаш по обява за работа.  Пречи като заговориш някой познат, за да проучиш възможностите за работа  в неговата фирма. Пречи ужасно на интервю, където се стягаш да изглеждаш „щастлив“ и „железно“ отговаряш на въпроси свързани с раздялата ти с последния работодател. Удавяш рибката някак небрежно, но … отвън личи. Личи, че ти е гадно, че така са постъпили с теб. Че си обиден, ядосан, недоверчив към света, живота, съдбата… и не си щастлив.

Дълго стана, но ето някои идеи  за справяне с това:

1. Излей си насъбралото се в душата. Не го пази, не го къкри в себе си. Намери някаква форма, в която да можеш да изсипеш ВСИЧКО, което изпитваш. Е, разбира се, най-класическото е да поговориш с психолог или кариерен консултант. Но и един добронамерен приятел, с умения за слушане и позитивиране също може да ти е от полза. Напиши го в дъъъъъъъъъълго писмо(или го нарисувай) го и го пусни в бутилка, или го изгори, или го направи на конфети, или се качи на някой вииисок връх и го извикай оттам…абе ще се сетиш някак как ще ти е най-приятно да се отървеш от тия думи, образи, чувства,  които вече не желаеш да са в теб.

2.Ако не стане от разпробвай пак и пак…важното е след всеки опит да ти олеква.

3. Не се вторачвай, обаче! Да, важно е този етап да си мине, но нека това да не ти е фикс-идея. Освобождаването не става от раз и не зависи от това колко се напъваш, мозъчно и физически.

4. Преодоляването на горчивината минава през „горе“ и „долу“.  Един ден ти е хубаво, че имаш време да изпратиш сина до училище, а после ти става криво, че седиш в къщи и …тъпееш. Е не е нужно. Много хора точно тогава се захващат с неща, за които все не има е достигало време. Т.е. можеш осъзнато да правиш най-различни подготвително-очистващи ЗА ТЕБ дейности като : да почнеш да пишеш книга, да отидеш за едно лято на село, да ремонтираш апартамента, да почнеш да бягаш в парка, да се запишеш на курс по рисуване(или каквото там ти се иска и имаш бюджет), да качиш един висок връх, да се научиш да танцуваш салса, да избродираш покривчици за приятели с вдъхновяващи цитати, да излезеш с фотоапарата и да улавяш интересни мигове, светове и емоции …. Акцентите във всички тия дейности са удоволствието и полезността за теб! Да, може да си оправиш адресната регистрация и други администратично-чиновнически досадности, можеш и да помогнеш в семейството нещо допълнително, но нека това да не е блокиращо и отклоняващо те тотално. Най-важното нещо си ти и гмурването в удоволствието!Както в оная реклама на Лореал „защото го заслужаваш“! 🙂

5. Горчивината е приключила, когато си …. простил. Ама истински, в дълбочина. Простил си за гадните неща дето са ти стоварили. Простил си и на себе си за това, че си бил в такава дупка… Тогава вече всичко е ОК и можеш да почнеш на чисто. Въпросът, който възниква от  чисто „хранителна“ гледна точка, можеш ли да чакаш да стигнеш до прошката и чак после да търсиш нова работа? Дори и да можеш – не се заседявай. Самото изпълнение на дейности за теб е част от пътя. Прошката идва с времето. Но тръгвайки да търсиш работа(и прошка), погрижи се поне да НЕ носиш със себе си пълен самосвал с гадни чуства. Като правиш упражнението с изваждането им навън и ти поолекне – почвай да действаш. Обаждай се, търси и …си остави време за всички нужни на душата ти завои и спирки, докато стигнеш до прошката.

Има куп книги за прошката, подходящи за всякакви мирогледи, затова  и спирам дотук. Щом си изчел дотук – вече си поел по пътечката някак… Лек път!

Advertisements

има 1 коментар so far
Вашият коментар

[…] се неприятности като закриване на дейности и фирми и масови съкращения, но в лицето на Капка можете да намерите един истински […]

Like

Pingback от Да си намериш работа е като… да си намериш гадже | Нова работа




Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s



%d bloggers like this: