Да си намериш работа е като да си намериш гадже


Как се преодолява горчивината от уволнението?

Едно от нещата, които доста може  да ти попречат в намирането на работа е горчивината, която имаш в себе си при напускане на предишната ти работа.  Много често раздялата с работодател е болезнена, но особенно болезнено се усеща сега – в това смутно време на съкращения и всякакви форми на свивания на персонала „заради кризата“. Освен няколко изключения, работодателите гледат да само как да изпипат формалната(административна и финансова)страна на въпроса и после бързо, бързо да се разделят с хората. Изключенията май са основно в по-малките „семейни“ по размер фирми. Там най-често, ако поради финасови причини освобождават служител, гледат да го изговорят с човека, да му влязат в положението, да запазят взаимоотношенията. Но, това е една микро частица от случаите на освобождаване на хора. Правилото е, че от днес за утре ти съобщават новината. Вече са ти оформили всички бумаги. Подписваш ги. Администратора, при който подписваш те гледа гузно, хората които знаят – и те. А може и да се свият по ъглите за да избегнат неудобството да трябва да ти говорят. Мога много живо да ти опиша сценки с гадни чувства и супер натегната атмосфера, но се спирам дотук.

Идеята на този постинг е да видим как да се измъкнеш от всичко това. Защото, човече, не е просто номера да си повтаряш лозунгите „забравям за всичко това“,  „оставям го зад гърба си и гледам напред“! Истината е, че горчивината, обидата, срама, яда и всичко това смесено в коктейла с безнадежността не се изстъргва лесно от душата. Всъщност …горчивината( и т.н.) не може да се изстърже. За да се преодолее и да се продължи напред, тя се преживява и полека полека, преобразена, се подрежда в теб.  И това е дълъг процес, но е важно да се подхване осъзнато, защото горчивината … се вижда и от другите и ти пречи. Пречи ти като се обаждаш по обява за работа.  Пречи като заговориш някой познат, за да проучиш възможностите за работа  в неговата фирма. Пречи ужасно на интервю, където се стягаш да изглеждаш „щастлив“ и „железно“ отговаряш на въпроси свързани с раздялата ти с последния работодател. Удавяш рибката някак небрежно, но … отвън личи. Личи, че ти е гадно, че така са постъпили с теб. Че си обиден, ядосан, недоверчив към света, живота, съдбата… и не си щастлив.

Дълго стана, но ето някои идеи  за справяне с това: Има още




%d блогъра харесват това: