Да си намериш работа е като да си намериш гадже

Много пиша за CV-то, а и виждам, че много хора се интересуват от темата. Но право да си кажа нямам намерение още прекалено да се разпростирам(освен ако не ти е необходимо). Това е важен документ, но в крайна сметка, ако в него има фактите, които пасват на четящия, той ще поиска да си говорите и това е по-решаващото. Да не говорим за случаите, когато срещаш някакъв човек на гости у трета братовчедка. Запознавате се, заговаряте се и става ясно, че имате много допирни точки. Оказва се, че той търси тъкмо човек като теб, или работи във фирма, която тъкмо търси човек като теб. Или пък не търси човек в момента, но страшно харесва начина ти на представяне, че почва да се замисля по какъв начин можеш да си полезен на фирмата му и по някое време ти предлага нещо, което предизвиква интереса ти. След такава среща вече е без значение точно какво ти е CV-то. То е просто формалност, която се разменя в един момент, Има още →

Няколко думи за CV-то още. Заблязала съм, че колкото по-нагоре в йерархията се търси човек, толкова повече CV-тата на кандидатите са семпли и изчистени.  Те имат много повече вид на рекламна брошура с ясна цел и няколко ключови факта, продаващи ползите от профила най-добре. Без излишни детайли и подробности. Някъде бях чувала, че членовете на британското кралско семейство имат правилото никога да не се обясняват подробно.  В този ред на мисли намирам европейския модел CV за ужасно разточителен. Използвайки го в буквалния му вид, дори и един току-що завършил Има още →