…понякога има много самота, (само)съжаление, отчаяние, разочарование,страх, но и проблясъци надежда, свободно време, смяна на ритъма, стоене в къщи, похапване… Няма универсална рецепта, как да избегнем първите 5 определено негативни състояния. На мен лично ми помага като се сетя за един симпатичен персонаж от филма „Finding Nemo“ – рибката Дори. Тя е изключително свежо същество с проблем, че има краткотрайна памет, което компенсира с всеотдайност, смелост, езикови умения на китски и …много хумор. Имa една нейна песничка: „Когато си смазан, какво правиш? Просто плувай, просто плувай, просто плувай, плувай, плувай…“. И като си я затананикам наум се задействам да върша нещо. Особено харесвам, когато мога да после да се обърна и да видя резултата. Носи ми удовлетворение и ме зарежда.
Filed under: Взаимоотношения с работодатели, Вътрешен свят | Етикети: инструмент, щастие
С документи или без, най-важното е да можеш в контакт с потенциален работодател да покажеш своята „щастлива“ част от себе си. Защото, както вече писах „Работодателят търси щастливи хора“. Щастливата част от теб е приютила всички твои заложби, всички хубави неща, които си постигнал, изградил, подобрил, измислил и т.н.И тук бих ти препоръчала да мислиш по-мащабно и в различни измерения. Има още
Ако вече си решил да се вслушаш в моята препоръка за снимка, значи вече мога да ти споделя и любимата си тънкост. Тя е за това как снимката ти да добави стойност без да се налага да се снимаш по бански или потниче последна мода.
Като застанеш за снимка(прилично облечен,де) си намисли едно позитивно послание към ТВОЯ работодател. Не към всички изобщо, а към този, с който би искал да работиш и да се чувстваш добре. И още по-конкретно може да си представиш човека, който ще чете твоето CV. Има още
Горещо ти я препоръчвам! Това си е един от най-естествените начини да могат да разграничат твоето CV от това на другите. Ако допуснем, че по-голямата част от хората възприемат по-лесно визуалната информация, то в купчината от 50-ина кандидатури кои се помнят най-лесно? Тези със снимки, разбира се. Е, ако името ти е някакво супер уникално звучащо и лесно запомнящо се, като например …Гарибалди Геройски – тогава си е ОК и без снимка. А ако твърдиш,че не излизаш добре на снимка, бих ти препоръчала да оставиш другите да си преценят сами. Е, ако пък се притесняваш, че ще отхвърлят кандидатурата ти заради снимката – приеми, че това ти спестява време и разочарования. В крайна сметка не можем, а и не е нужно да се харесваме на всички, нали?
Знам, че 80% от намерилите работа успяват чрез своята мрежа от контакти. Останалите чрез по „класическите“ начини – обява, спонтанна кандидатура и т.н. Като споделям това с някого в България, често в отговор чувам реплика: „Е, то у нас всичко става с връзки…“ Чуствам се длъжна да поясня моето виждане за разликата между тия две понятия. И за да не съм многословна ще изполвам аналогията от името на блога. С връзки е като да си хванеш гадже „по сметка“, а чрез мрежа от контакти е като осъзнато да разширяваш познанствата и така да увеличиш шанса си да си намериш гадже „по любов“. И още едно наблюдение, което отличава двата термина. Връзки, често добре се съчетава с „ходатайство“ и „парашутиране“ и „шуробаджанащина“ :), а мрежа от контакти с „препоръка“. В първия случай, посочения кандидат няма качества, но се взима на работа, защото е „човек на някого“. А във втория, човек може и да не се вземе, но той е представен на работодателя от някого, който ни е похвалил професионалните му качества. Разбира се, смесени варианти са си възможни..някой ходатайства, но пък кандидата си е добър така или иначе. Е това си остава най-важното, независимо от това кой как ще му каже после. Ти кое предпочиташ? 😉
Да си намериш работа е като да си намериш гадже 