Това е специален постинг, с който искам да поздравя двама колеги и приятели. Всеки от тях преживя по свой си начин неприятността да бъде уволнен. Верно, случи се в атмосфера без конфликт с работодателят им. Те бяха дългогодишни служители във фирмите, вкоито работеха преди и двамата са с много опит, квалификации и уважение от страна на колегите си. Искам само да израза възхищението си за куража, с който посрещнаха промяната. За позитивизма и смирението им.

Наскоро единия премина изпитателния си период и подписа постоянен трудов договор. А другия започва днес първия си работен ден на ново място.

Нищо особено – ще кажеш. Има нещо осбенно и държа да ти го споделя. В този сив период на растяща безработица, виждам и чувам около себе си много хора, как са се „снишили“ на работните си места. Траят си или правят големи компромиси с ценностите си, само и само да се изхранват. Именно сега тези двама господа успяха и това наистина ме радва. Прочитайки това, ти може би не разбираш, какво толкова се разпростирам толкоз…

Мисля, че именно в този сив период е особенно важно да научаваме добри новини. Тези двама мъже имаха своите основания да си кажат, че са „на възраст“ или „прекалено дипломирани“ или …“от старата школа“, но се радвам, че надмогнаха всичките тия самоограничителни клишета и успяха.

Искрено се радвам за вас, приятели! Не споменавам имената ви, но вие си знаете.

 Желая ви попътен вятър!

Днес, една приятелка ми изпрати притча. Уж я знаех и от преди, а ми „прозвъня“ по-различно днес. Реших, че е удачно да я споделя с теб в този блог. 

Чаши кафе

Група съвипускници от престижен университет, успешни, създали отлична кариера, отишли на гости при своя стар професор. По време на визитата разговора се завъртял около работата: съвипускниците се жалвали от многочислените трудности и жизнените проблеми.

Предлагайки на своите гости кафе, професорът отишъл в кухнята и се върнал с кана кафе и поднос, нареден с най-различни чаши: порцеланови, керамични, стъклени, кристални, пластмасови и най-обикновени картонени от автомат за кафе. Едните били прости, а други скъпи.

Когато всички си взели чашки, професорът казал:

- Обърнете внимание, че всички скъпи чаши бяха взети, докато простите и евтините останаха. И макар това да е нормално за вас – искате само най-доброто за себе си, то това е и източникът на вашите проблеми и стрес. Разберете, че чашката сама по себе си не прави кафето по-хубаво. Най- често тя е само по-скъпа, но понякога дори скрива това, което пием. В действителност всичко, което вие искахте беше просто кафе, а не чаша. Но вие съзнателно избрахте най-хубавите чаши, и след това се поогледахте на кого каква чаша се е паднала.

А сега помислете: животът – това е кафе, а работата, парите, положението в обществото – това са чаши. Те са само инструмент за поддържане и съдържание на живота. Това, каква чаша имаме, не определя и не променя качеството на нашия живот. Понякога, концентрирайки се само върху чашата, ние забравяме да се насладим на вкуса на кафето.

Най-щастливите хора не са тези, които имат най хубавите неща, а тези, които извличат най-хубавото от това, което имат.

Това е текст от сайта „Капки тишина“, който съдържа и други притчи. Мотото на сайта е : „Бог е твърде голям за да се вмести в една религия“.

Живота е много променящо се нещо. Днес един човек може да е кандидат за работа, стажант, дългогодишен безработен, човек без стаж по професията, която най му е присърце. Малко по-нататък живота се обръща и същия този човек може да е ключов клиент, голям шеф, собственик на фирма-партньор, богат наследник или облечен в някакъв друг вид примамлив за околните статус.

Стреми се да създаваш взаимоотношения независимо от статуса на човека срещу теб.  Взаимоотношение, базирано на отношения между хората оттатък статусите им придава смисъл на общуването в сегашно време, инвестира  енергия в бъдещето и посява невъобразими възможности.

Не става дума да се насилваш, ако човека под статуса не ти допада изобщо. Става въпрос да градиш връзките си не само на база на „опаковката“. Защото опаковката рядко издържа теста на времето и опирайки се на нея обикновено се разочароваме. 

Спомням си за един мой познат, който беше мениджър на висше ниво в една компания. След като остана безработен си даде сметка, че изобщо няма много истински контакти, на които да се обади. Улисан в работата беше изоставил създаването и поддържането на истински взаимоотношения около себе си. Обаждайки се насам натам за работа, се оказа, че  в телефона си има записани основно контакти на “опаковки“. Тези хора, като разбраха, че неговата опаковка се е сменила - силно забавиха или спряха да откликват на неговите позвънявания. Отне му известно време да се отърси от горчивината от уволнението и от силното си разочарование от неефективната му мрежа от контакти, която (всъщност) се оказа мрежа от „опаковки“.

Аз лично много пъти съм сменяла статуса си и съм преживяла различни метаморфози. Това ме научи, като виждам метаморфози на другите около мен, винаги да имам едно наум и да гледам на човека под опаковката. Така си поддържам  много приятни взаимоотношенията, живи и изненадващи ме позитивно във времето! Желая ти го от сърце и на теб!

Препоръките са много ценни при търсене на работа. Те могат да достигнат до бъдещият ти работодател по най-различен начин.

Разбира се най-добре е да те препоръчат лично на работодателя и така, от самото начало, да имаш преднина пред други кандидати. И дори, може да се окаже, че си единствен кандидат, ако препоръката е направена в най-точния момент на най-точния човек. Работодателите оценяват възможността да си намерят веднага подходящ човек и да не захвaщат процес на търсене. Е, разбира се, зависи от големината и характера на компанията. Най-често, в големите фирми и в тези с международно участие, има дефинирани процедури за набиране, подбор и назначение, при необходимост да се търят външни хора. А и много зависи дали позицията, за която кандидатстваш е на по-ниско или на по-високо йерархично ниво и на кое ниво препоръчителя ти е направил контакта? Отговорът е – колкото по-висока е позицията и нивото на препоръката – толкова по-голяма е вероятността да нямаш конкуренти.

Относно  писмените препоръки – мнението ми е сходно с това за мотивационните писма. Ще поясня какво имам в предвид. Случвало ли ти се е да поискаш писмена препоръка от работодателя си (или бивш началник)? Тогава може би си се срещал с отговора „О, разбира се – ще ти дам препоръка. Моля те, напиши ми текст и аз ще го подпиша.„  От много хора съм го чувала това. Не знам ти как го възприемаш, но аз лично не одобрявам такъв един подход. Разбирам, че човека може би е зает в момента. А може и просто да не знае как се пише препоръка. Макар че в Интернет има вече много модели на препоръки, които може да взаимства за да напише препоръка точно за теб.  А и ако ти напишеш за себе си от негово име може да започнеш да скромничиш(или обратното) и да предложиш един недотам добре представящ те текст.  Ако работодателят ти напише някакъв общ шаблонен текст и не включи нищо специфично и истинско за твоята работа и за качествата ти, то мислиш ли че тази препоръка действително би променила нещо при показването и някъде?

Предлагам ти, като ти поискат текст да изпратиш някакъв текст, но да оставиш „……..“  на местата, където все пак поръчителят да сложи качествените думи, които той счита, че отговарят на твоята работа и твоите качества. Така всички печелят – ти имаш една (все пак) реална препоръка, работодателят ти е улеснен, а и следващия ти работодател ще има малко поне по-достоверна информация за теб.

Уверявам те, наистина е като при мотивационните писма – четящия търси да улови (осъзнато или не) автентичността на написаното и това му въздейства. За предпрочитане е една искренна и истинна препоръка, пък било тя и малко недодялана стилово, отколкото просто текст със стерилни клишета.

Признавам си, че писмените препоръки остават в досието за кандидатура и с това са ценни. Но лично аз напоследък предпочитам един друг вариант. Посочването на три-четири имена на поръчители(референти) в CV-то в специална за целта секция : ПРЕПОРЪКИ, РЕФЕРЕНТИ или РЕФЕРЕНЦИИ.  Предпочитам да е най-накрая. Нещо като „точката“ на CV-то. Завършек  в стил „черешката-на-тортата“. И това, което може да съдържа тази секция освен имената на референтите е : позицията им в момента и фирмата, в която работят. Вече ти си прецени дали е удачно да сложиш предишната им длъжност(ако е била различна, когато са работили с теб) и в какъв контекст сте работили заедно. Имам в предвид, че референт може да не е само колега, шеф, но и бивш клиент, доставчик или някакъв партньор от външна организация.

В реда на нещата е да попиташ самите поръчители дали приемат. Варианта, в който те приемат и ти решиш да сложиш и телефоните им за контакт - също е възможен, но не е задължителен.

Аз лично предпочитам, предварително публикуваните в CV-то референти, отколкото текста “ Препоръки ще бъдат предоставени при поискване“.  Първо – това оптимизира процеса, защото вече има информация за поръчителите, а не тепърва да се чака такава и второ – самите имена и позиции на хората говорят много и допринасят за имиджа ти.  Особенно е „в десятката“, ако човекът, четящ CV-то познава директно и в позитивен аспект някой от референтите ти. Затова добре си помисли и за имиджа на хората, които посочваш или които те препоръчват…

Даването и търсенето на препоръки е една голяма тема, но решавам, че доста неща споделих в този импулс- вдъхновение и …спирам тук засега.  Още, и то сериозна информация по темата, виж тук.

Новопостъпил служител пита колегата си :

- Ти откога работиш тук?

- Откакто шефа ме извика и ме заплаши с уволнение…

    …

Минаваща жена на уличен просяк:

- Жал ми е за Вас.  Някой не ли Ви предлага работа?

- О, случи се веднъж, но в повечето случаи хората са милостиви и ми дават пари.

Току-що колежката сподели дочут в трамвая разговор.

-Баща ми навремето все ми каваше „Учи сине, за да не работиш!“ И верно, сега имам вече 2 висши и ето на – нямам работа!

Почудих се какъв емотикон да сложа, щото хем смешно, хем – не чак толкоз.

..такова се обадило. Питам се какво ли ще се обади на следната обява от магазин на Граф Игнатиев в София? Особенно ме впечатлява усилието на работодателя(или на упълномощения от него човек) да разпечата на цветен принтер в синьо-зелени цветове тази обява. А какво ще кажеш за точката в края на текста?

Аз определено считам, че всички сме на един хал и че и търсачите на работа и работодателите си имат трудности да се срещнат. Но като видя такова едно творение, в дълбочината на душата си се възмущавам. Защото…

• считам, че такава една обява обижда хората, които търсят работа. Че гледа на тях като на сива маса, която се наема за да бачка, да струва евтино, да няма никакви претенции и да не създава истории. 
• показва също ниското нивото на култура на работодателя, който после ще негодува колко калпави кандидати идват да го видят и как неефективно работят. За оборота да не говорим…
• може би греша,  но ми се струва, че търсачите, които биха откликнали на такава обява, биха го направили само, ако са или безкрайно отчаяни и/или имат толкова ниско самочувствие и самооценка, че нямат нищо против да се идентифицират с понятието „персонал“. А може да са чисто и  просто неграмотни, но все пак да сколасат да сричкуват двете думи.
• в крайна сметка, губим всички : търсачи, работодатели и клиенти.

Но това е само една моя хипотеза. А  може би греша?

Затананиках си едноименната песен на Лили Иванова и ми хрумна да те подсетя, че панаирите са чудесен повод за разширяване на мрежата от контакти и търсене на нови професионални възможности.

Бизнеса е особено отворен към нови контакти, когато сам прави стъпки към такива. За това служат най-разнообразни събития : професионални форуми, ден на отворените врати, салони, изложения и т.н, които тук общо наричам „панаири“. Тогава е много удачен момента да се създават нови контакти, да се доразвият някои и да се събира много информация за бранш, който ти е интересен. Не ти препоръчвам да отиваш с нагласата директно да питаш дали има работ а за теб. Отиди за да проучиш бизнеса, да се разговориш и запознаеш с търговските представители или със самите предприемачи. Поинтересувай се от продуктите, събери си информация кой кой е в дадена област, каква е организацията, с кого работят като доставчици…ей такива ценни неща. Събери си визитки, раздай твои и задължително след събитието се обади отново на хората, с които си усетил, че си на сходна „дължина на вълната“. Усещаш ли, как всъщност ти описвам…един флирт?  То е като да идеш на дискотека и на човека, който си срещнал да му предложиш веднага  брак или секс. Живота е показал, че шанса за успех не е много голям (с някой мнооого редки изключения, които потвърждават правилото). Поговори си, опознайте се, ако си размените телефоните си е вече постижение, нали?

Сезона на панаирите вече започна!( виж тук за повече информация). Грабвай си визитките, облечи се спретнато и .. смело напред! 

О, сетих се, че започват професионалните панаири, но започват също и … селските събори. А  те също могат да са ти много полезни. Освен, че може да се наслушаш на чалга и да хапнеш кебапчета с бира, на тях често се събират далечни роднини или приятели на роднини. Т.е. все хора, които никога не можеш да знаеш къде работят или с кого могат да те свържат. 

Приятни ползотворни контакти ти пожелавам!

Днес седнах в една сладкарница и заедно с кафето и тортата ми дадоха малка картичка с изписан цитат. Чувствам се длъжна да го споделя с теб, защото тя е точно в десятката на този блог :

„В никоя работа няма бъдеще. Бъдещето е в човека, който върши работата“ - Джордж Крейн

И понеже мисълта ме заинтригува пуснах търсене в Гугъл за Джордж Крейн. Първото, което се изписа провокира останалите редове по-долу. Оказах се на сайта Уикицитат.  Позволих си да ти избера някой  попадения в духа на темата на блога :  

„Колкото по-тежка е работата, толкова по-лесно е да те назначат на нея.“ — Константин Мелихан

„В хода на реформата, уволнихме 100 пожарникаря и назначихме един огнегълтач.“ — Юзеф Кмецяк

„Когато се жените за любовницата си, вие създавате ново работно място.“ — Джеймс Голдсмит

„Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи.“ — Лермонтов

„Талантът е от бога, а реализацията му — от човека.“ -  Иля Шевельов

„Талантът е способността да вярваш в успеха.“ — Джон Ленън

„Откривам, че колкото по-усърдно работя, толкова повече късмет имам.“ — Томас Джеферсън

„Казват, че усърдният труд не е убил никого, но защо да рискувам?“ — Роналд Рейгън

„Трудът избавя човека от трите най-големи злини: скуката, порока и нуждата.“ — Волтер

„Най-тежка е работата, която не се решаваме да започнем; тя се превръща в кошмар.“ — Бодлер

Работата не е местоположение, работата е действие!

В крайна сметка се оказа, че автора на най-първия цитат е Д-р Джон Крейн, брачен консултант, журналист и сватовник от Северозападният университет в Чикаго от преди век. 

Воинът на светлината често се обезсърчава.

Мисли, че нищо не е в състояние да събуди чуството, от което се нуждае. Много дни и нощи той е принуден да отстоява завоюваната позиция, без да има ново събитие, което пак да разпали ентусиазма му.

Приятелите му отбелязват: „Може би неговата битка е приключила.“

Чувайки подобни забележки, воинът на светлината изпитва болка и срам, защото знае, че не е стигнал там, където е искал. Но той е упорит и не се отказва от онова, което е решил да направи.

И тогава, когато най-малко очаква, пред него се отваря нова врата.

из „Воинът на светлината: наръчник“, Пауло Коелю, изд. Обсидиан, 2002г.