Да си намериш работа е като да си намериш гадже

..такова се обадило. Питам се какво ли ще се обади на следната обява от магазин на Граф Игнатиев в София? Особенно ме впечатлява усилието на работодателя(или на упълномощения от него човек) да разпечата на цветен принтер в синьо-зелени цветове тази обява. А какво ще кажеш за точката в края на текста?

Аз определено считам, че всички сме на един хал и че и търсачите на работа и работодателите си имат трудности да се срещнат. Но като видя такова едно творение, в дълбочината на душата си се възмущавам. Защото…

• считам, че такава една обява обижда хората, които търсят работа. Че гледа на тях като на сива маса, която се наема за да бачка, да струва евтино, да няма никакви претенции и да не създава истории. 
• показва също ниското нивото на култура на работодателя, който после ще негодува колко калпави кандидати идват да го видят и как неефективно работят. За оборота да не говорим…
• може би греша,  но ми се струва, че търсачите, които биха откликнали на такава обява, биха го направили само, ако са или безкрайно отчаяни и/или имат толкова ниско самочувствие и самооценка, че нямат нищо против да се идентифицират с понятието „персонал“. А може да са чисто и  просто неграмотни, но все пак да сколасат да сричкуват двете думи.
• в крайна сметка, губим всички : търсачи, работодатели и клиенти.

Но това е само една моя хипотеза. А  може би греша?