Да си намериш работа е като да си намериш гадже

В най-първите думи за блога споменах, че той е силно повлиян от философията на Ричард Нелсън Боулс от книгата „Какъв цвят е твоят парашут“. Много често хора ме търсят и казват : „Търся си работа. Да ти пратя CV и ако има нещо – обади се“. Винаги се учудвам как може така да се действа? По този начин човека оставя изцяло на мен да реша какво „нещо“ е подходящо за него. Същия феномен се наблюдава и при спонтанните кандидатури. Ето наблюденията ми защо хората процедират така :
1. Притесняват се, че ако много точно дефинират какво търсят, рискуват да изпуснат някаква друга, също интересна, възможност.
2. Не познават фирмата и не са се замислили за това, какви евентуални възможности може да има, визирайки конкретна организация или бизнес сектор.
3. Никога не са си дефинирали професионални цели. (Изключвам сумата за заплата – тя обикновенно съществува като ясен параметър.)
4. А може би … просто са отчаяни „до безобразие“. Тогава човек е толкова вцепенен, обезсърчен и объркан, че изобщо не му е до цели. Най го устройва в тоя момент, някой от вън (може би Господ?) да дойде при тях и да каже „Давай, кандидатсвай тук!“ или “ Човече, ти си създаден за да работиш като….“ и изведнъж да им просветне, товара да падне от плещите и всичко да е наред.
Аз също много харесвам чудесата, но от опит знам, че и на тях трябва да им се помага. Е, сега споделям тук една концепция за определяне на целите при търсене на работа. Тя е извадка от книгата, спомената в началото. Хубавото и е, че може да бъде илюстрирана само с една картинка!