Filed under: Вътрешен свят | Етикети: Жак Саломе, вдъхновение, възможности, книга, писмо
Днес за много хора е завръщане към работната реалност след много дни “свободна програма”. Дощя ми се да не ви сервирам технически подробности точно сега. Реалността ще го направи така или инaче. Днес ви подарявам един мой превод на парче от книгата, която превеждам полеко-леко – “Писма до интимния себе си” от Жак Саломе.
Има толкова възможни … във всеки
Възможно е да започна да се изправям без да се колебая, без да се прегъвам под страха, заплахите или забраните.
Възможно е да започна да ходя без да се клатушкам, да избера своя си пътека, да си проправям път през пречките и съмненията.
Възможно е дори да започна да тичам, да се устремя към луди проекти и мечти.
Възможно е да започна да говоря с колебания може би, но с ентусиазъм и страст също и най-вече със свои думи.
Възможно е да изрека своите усещания, своите чувства, своите позиции и своите житейски избори.
Възможно е да поема риска да не бъда винаги разбран.
Възможно е да опитомя повече свобода.
Възможно е да започна да смея да бъда.
Възможно е да дръзна, да се заблудя, да ме боли и все пак да напредвам.
Възможно е да се сблъскам с откази и с трудността да съществувам, за да достигна повече от самия себе си.
Възможно е да започна да се измъквам от зависимостта на липсите за да се занимая със своите нужди.
Възможно е да живея връзки на удоволствие, където желанието може да си играе съвсем свободно в интимното пространство, което населява, в това което е необходимо на всяка среща.
Възможно е да живея начала и раждания без да се разрушавам, без да наранявам или отхвърлям другия, за да достигна повече от самия себе си.
Възможно е да започна да се раждам отново с най-доброто от мен и от вас във мен.
Възможно е да се разпозная в една споделена мечта, в политналата нежност, в приемането на усещанията.
И когато дори очевидността на невъзможното, чрез вашето слушане, вашия поглед се преобразува във възможно – какво вълшебство!
1 Коментар засега
Вашият коментар
Свободен дух е този! Наистина, пътят е към себе си. Трудно се намират такива хора днес, а да общуваш с тях (вероятно) е уникално преживяване, животът ти добива смисъл. За жалост, днешната “мода” в отношенията е друга, аз лично не мога да я възприема и се чувствам сам…
Коментар от Атанас Галянов 18.06.2009 @ 19:04